Психолог, консултант, психотерапевт, психиатър?

Напоследък, все по-често, когато нещо не върви добре в живота ни и изпитваме огромна трудност да се справим, си казваме: „Мисля, че имам нужда от психолог.“ Имаме усещането, че не се справяме, че сме объркани, че отношенията ни се влошават. Понякога дори усещаме, че губим себе си. И тогава започваме да търсим човек, който може да ни помогне. В търсенето си се срещаме с много титли - психолог, консултант, психотерапевт, психиатър. Понякога към тях се добавят още: системна психотерапия, когнитивно-поведенческа, позитивна терапия, гещалт...

Какво всъщност означават всички тези понятия? И имат ли значение за нас като клиенти?

Нека започнем оттам, че няма един „правилен“ специалист за всички проблеми и за всеки човек. Психологът, консултантът, психотерапевтът и психиатърът имат различна подготовка и различен професионален обхват, но това не означава, че единият е „по-добър“ от другия.

Психологът е специалист с образование по психология. В зависимост от допълнителната си квалификация и професионалната си роля може да работи с психологично консултиране, оценяване, диагностика и други психологични методи. Понякога няколко срещи с психолог могат да ни помогнат да подредим дадена ситуация, да вземем решение, да разберем по-добре какво се случва с нас или да намерим конкретна стратегия за справяне. И понякога това е напълно достатъчно.

Психиатърът е лекар, специализирал психиатрия. Той може да поставя медицински диагнози и да назначава медикаментозно лечение. Работата му включва и медицинската страна на психичното здраве - биологичните и физиологичните процеси, които могат да имат отношение към психичното състояние. Често психолози и психотерапевти работят заедно с психиатър, когато има нужда от медикаментозно лечение. Това не винаги означава тежка диагноза или сериозен проблем. Понякога медикаментозната подкрепа е част от цялостния подход към състоянието на човека и може да върви заедно с психотерапията. Психиатърът може да бъде и психотерапевт, ако има необходимото психотерапевтично обучение. Обратно, психолозите и психотерапевтите не могат да предписват медикаменти, тъй като това е част от лекарската практика.

А понякога трудността е по-дълбока и повтаряща се. Не става дума само за конкретния проблем, който ни е довел до кабинета, а за начина, по който преживяваме себе си, отношенията си, миналото си или повтарящите се модели в живота си. Тогава вече можем да говорим за психотерапевтична работа.

Психотерапевтът е специалист, който е преминал специализирано психотерапевтично обучение като надграждане на базовата си професионална подготовка. Това дава още една професионална перспектива и по-специфичен набор от знания и умения за терапевтична работа. Психотерапевтичното обучение е дълъг процес. В стандартите на Българската асоциация по психотерапия специализирането в конкретен психотерапевтичен метод е минимум четири години и включва теория, личен психотерапевтичен опит, практика под супервизия и стаж. Т.е. психотерапевтът не просто изучава какво представляват тревожността, депресията, травмата или конфликтите, а се обучава в конкретен метод за работа с тях.

Какво е „модалност“?

Тази дума често се появява в представянето на психотерапевти. Модалността е психотерапевтичният подход, методът, в който специалистът се обучава. Системната, когнитивно-поведенческата, психодинамичната, гещалт терапията, позитивната терапия и други модалности имат различни теоретични основи и начини на разбиране на човека и промяната.

Може да си го представим като различни видове карти и инструменти за достигането на една и съща цел - благосъстоянието на човека. При един подход по-голямо внимание може да се обърне на мислите и поведението ни. При друг - на ранните ни преживявания и вътрешния свят. А при системния подход важна част от картината са отношенията и контекстът, в който живеем.

Консултантът психотерапевт ли е?

В психотерапевтичното обучение може да срещнете специалист, който все още е в процес на професионално формиране и се представя като консултант, фамилен консултант или психотерапевт във формиране - според конкретната школа, етапа на обучение и професионалната рамка. Това не означава непременно „човек, който тепърва започва да учи психология“. Обучението по психотерапия е продължителен процес и човек може вече да има академично образование, значителна теоретична подготовка, личен психотерапевтичен опит и практика под супервизия, докато все още не е приключил целия път до завършена психотерапевтична квалификация.

Някои школи имат и различни нива на обучение и съответно различни професионални названия. Затова зад едно професионално название винаги си струва да погледнем и какво стои зад него - какво е завършил специалистът, какво изучава в момента и в каква рамка практикува.

Супервизия

Супервизията е професионален процес, в който терапевтът обсъжда работата си с по-опитен и квалифициран психотерапевт, наречен супервизор. Това може да включва обсъждане на конкретни случаи, трудности в работата, избор на терапевтични интервенции, отношенията между терапевт и клиент, както и начина, по който самият терапевт участва в процеса. С други думи, терапевтът също има човек, с когото мисли за работата си и има пространство за професионална обратна връзка и поглед отвън.

Има ли нужда терапевтът от лична терапия?

Да. Личният психотерапевтичен опит е задължителна част от психотерапевтичното обучение. По стандартите на БАП (Българска асоциация по Психотерапия) той е минимум 250 учебни часа. Идеята не е терапевтът да стане „напълно излекуван човек“, а да се научи по-добре да разпознава собствените си преживявания, чувствителни места, убеждения и реакции, за да може да различава своето от преживяването на човека срещу него.

Какво означава всичко това при избора ни на специалист?

Може би най-важното е, че не е необходимо да се фиксираме единствено върху названието. И не означава, че трябва да разбираме от всичко, преди да потърсим помощ. Но, когато сме запознати, започваме да разбираме какво всъщност ни казва един професионален профил.

Можем да се запитаме:

Какво е базовото му образование? Какво допълнително обучение има?

В каква модалност е обучен? С какви хора и трудности работи?

А ако искаме да проверим допълнително психотерапевтичната квалификация, можем да потърсим информация за школата, в която човекът се е обучавал, какъв е етапът му на обучение и дали съответната организация е част от професионалната структура на БАП.

Това не е гаранция, че ще харесаме конкретния специалист или че терапевтичната връзка ще се получи. Но ни дава още един ориентир за професионалната подготовка зад името. А когато разбираме малко повече за тези разлики, можем по-спокойно да се ориентираме какъв тип помощ би била подходяща за нас - без да е необходимо самите ние да ставаме специалисти по психично здраве.