Когато тревожността стане постоянна
Тревожността не винаги е проблем. Но когато започне да определя ежедневието ни, е полезно да разберем какво ни се опитва да каже — и как да ѝ отговорим.
Тревожността е нормална човешка реакция. Тя ни подготвя за опасност, помага ни да бъдем внимателни, когато ситуацията го изисква. Проблемът настъпва тогава, когато тя не намалява, след като заплахата отмине — или когато тялото и умът ни реагират така, сякаш заплахата е постоянна.
Много хора, които идват на консултация, описват едно и също преживяване: трудно заспиване, напрежение в тялото, мисли, които не спират, усещане за умора още сутрин. Често се питат дали нещо с тях не е наред. Отговорът обикновено е, че нещо в живота им е било наред прекалено дълго в състояние на бдителност.
В работата си гледаме на тревожността не като на враг, а като на сигнал. Тя ни съобщава нещо — за това, което е непоносимо, за това, което не е казано, за това, което сме пренебрегвали. Затова първата стъпка рядко е да се отървем от нея, а да се научим да я чуваме.
Това не означава, че страданието е желателно. Означава, че вместо да се борим с тревожността, се опитваме да я разберем — откъде идва, кога се усилва, какви нужди стои зад нея. Постепенно, когато човек започне да се отнася към себе си с повече разбиране, често самата тревожност намалява.
Ако разпознавате себе си в тези редове, полезно е да знаете: не сте сами, и това не е слабост. Тревожността, която е станала постоянна, подлежи на промяна — с време, с подкрепа и с търпение към себе си.