Новите наркотици: какво е важно да знаят родителите

Когато става въпрос за собствените ни деца, темата за наркотиците е една от най-трудните. Много често избягваме да говорим за тях, защото ни е страшно да мислим, че може да засегне нашето дете. Но също така често се притесняваме, че ако внесем тази тема в общуването, може без нужда да предизвикаме интереса у детето. И затова може би най-често разговорът започва едва когато вече сме забелязали нещо, което ни тревожи.

Междувременно обаче средата около употребата на психоактивни вещества се променя. Канабисът например постепенно се възприема от част от обществото като по-приемлив, а различни продукти, свързани с него, включително вейпове със CBD или THC, станаха по-познати.

Това не означава, че всеки такъв продукт е наркотик или че всяка употреба води до зависимост. Важно е обаче да знаем, че когато говорим за незаконно произведени и разпространявани психоактивни вещества, не винаги можем да бъдем сигурни какво точно съдържат.

Именно на този фон едно ново проучване в България поставя важни въпроси.

Какво показва проучването?

През юли и август 2026 г. Центърът за хуманни политики участва в първото за България проучване на съдържанието на използвани игли и спринцовки. Проучването е проведено по проекта ESCAPE на Европейската агенция по наркотиците (EUDA), със съдействието на Националния фокусен център по наркотици и наркомании и Химико-токсикологичната лаборатория на ВМА – София.

В София са анализирани 150 спринцовки, събрани от три различни локации. Според публикуваните от Центъра данни в 17% от изследваните проби е установен фентанил. В Пловдив са анализирани 152 проби, събрани от две места, като според Центъра фентанил е установен в 94% от тях. Тези данни не означават, че 17% от употребяващите в София или 94% от употребяващите в Пловдив използват фентанил. Пробите са събрани от конкретни места и не представляват извадка от всички хора, които употребяват психоактивни вещества. Те обаче дават важна информация за веществата, открити в изследваните проби, и показват защо познаването на реалното съдържание на незаконно разпространените вещества е толкова важно.

Какво представлява фентанилът?

Фентанилът е мощен синтетичен опиоид, който има медицинско приложение, но при неправилна употреба може да причини тежко отравяне и предозиране. Най-важното нещо, което трябва да запомним, е, че човек може да не знае, че дадено вещество съдържа фентанил.

В публикацията си Центърът за хуманни политики споделя и наблюдения на своите екипи за възможно смесване на фентанил с т.нар. „билка“ или „бонзай“. Самият Център посочва, че са необходими допълнителни данни, за да се установи дали фентанил се смесва и с други вещества. Ужасно притеснително е, че ние никога не можем да разберем съдържанието на едно вещество само по неговото име, външен вид или начина, по който ни е представено.

Повече за самото проучване може да научите в публикацията „Проучване на съдържанието на използвани спринцовки в София и Пловдив“ на Центъра за хуманни политики.

Какво означава това за родителите?

На първо място – не е нужно да започнете да се страхувате от всяка промяна в поведението на детето си. Също така любопитството към наркотиците не означава непременно употреба. Един вейп не е еквивалент на зависимост. Промяната в настроението не е достатъчна сама по себе си, за да направим заключение.

Но ако нещо ви тревожи, не е нужно да чакате доказателство, за да започнете разговор. Колкото и да е страшно всичко в главата ви, опитайте с няколко спокойни реплики да отворите темата:

„Напоследък ми се струва, че нещо те тревожи. Искаш ли да поговорим?“

„Чувам различни истории и се чудех – верни ли са, случвало ли се е на някого от твоята компания да му предлагат нещо?“

„Има ли нещо, което си чувал/а за наркотиците и не си сигурен/на дали е вярно?“

Целта на този разговор не е да хванем детето в издънка и да му се скараме, ако е имало досег по някакъв начин с вещества. По-скоро е да се ориентираме в това какво преживява, ако виждаме сигнали в поведението, или да разберем повече за обкръжението му. Разбира се, такива разговори биха звучали много по-естествено, ако се опитваме да сме любопитни за детето си и неговия свят, не само за теми, които ни притесняват.

Ако подозирате употреба

Това може да бъде много труден момент за всеки родител. Първата реакция често е страх, а след него идват гняв, разочарование или желание веднага да поставим строги забрани. Опитайте, доколкото е възможно, първо да забавите реакцията си.

Вместо: „Знаех си! Как можа да направиш това?“, пробвайте с: „Притеснявам се за теб и искам да разбера какво се случва.“

Преди да потърсите веднага виновник, както и решение на ситуацията, опитайте първо да разберете:

• Какво е употребено?
• Колко често се случва?
• В каква ситуация?
• Има ли натиск от връстници?
• Детето само ли е взело решението или някой му е предложил?
• Има ли вече последствия за училище, отношения, сън или ежедневие?

Да сме спокойни в разговора, да събираме информация и да сме любопитни за детето си не означава, че сме изпуснали поставянето на граници. Да разбираме детето в тази ситуация е различно от това да одобряваме поведението му.

Можем едновременно да кажем: „Това поведение не е приемливо за мен“ и „Искам да разбера какво стои зад него и как мога да ти помогна“.

Какво помага повече от страха?

Децата и тийнейджърите имат нужда не само от информация за веществата, но и от умения.

• Да могат да отказват.
• Да разпознават натиск от приятели.
• Да знаят, че могат да напуснат неприятна ситуация.
• Да имат възрастен, на когото могат да се обадят, дори когато вече са направили грешка.
• Да знаят, че ако нещо се случи, търсенето на помощ няма да бъде посрещнато единствено с наказание и срам.

При подрастващите това е от изключителна важност, защото страхът от реакцията на родителя може да накара едно дете да скрие проблем точно когато има най-голяма нужда от подкрепа.

Разговорите по темата вече са форма на превенция. С тях показваме, че не ни е неудобно от темата и че разбираме интереса на младежите. Ако вместо един „голям разговор за наркотиците“ правим темата да присъства постепенно и естествено – когато попаднем на новина, когато чуем нещо от детето или когато възникне конкретна ситуация – детето ни ще има повече усещане за подкрепа, отколкото за разпит.

Освен да питаме и слушаме, можем да проверяваме информацията заедно. И можем да признаем, когато самите ние не знаем отговора. Това създава нещо много ценно – отношение, в което детето не се страхува да потърси родителя си, когато има проблем.

Бъдете бдителни, но останете близо

Променящата се среда около психоактивните вещества е причина да бъдем информирани, но не и да гледаме на всяко дете като на потенциален употребяващ. Най-добрата превенция не е постоянният контрол, а връзката с детето, разговори, ясни граници, достоверна информация и готовност за помощ.

Понякога зад употребата стоят любопитство, желание за принадлежност, трудности в отношенията, тревожност, натиск от средата или опит да се справим с нещо, за което все още нямаме други стратегии. Колкото по-рано можем да поговорим за това, толкова повече възможности има за подкрепа.

А ако вече има употреба, това не е момент, в който родителят трябва да се справя сам. И не е нужно да знаете всички отговори. Понякога най-важната първа стъпка е просто да останете близо и да започнете разговор.